Здравейте! Влизам, за да ви покажа обещаната от вчера картичка. Една много изчистена, семпла картичка, за която се вдъхнових от едно стихотворение на Николай Лилиев
Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Пеперудите винаги са ме удивлявали с красотата си, нежността и ефирната лекота, с която се носят около нас. Едно от чудесата на майката природа.
Опитах се сама да си направя пеперуда, нарисувах я с молив с доста трепереща ръка, но останах доволна от резултата /като се има предвид, че не съм художник и даже нямам и такива наклонности/.
След това си я изрязах и я минах със сребърен контур, написах си стихчето и картичката беше готова. Нарисувах ефирните следи, оставящи след себе си пеперудата, нежни и изпълнени с надежди за предстоящия ден.
Мисля да участвам в предизвикателството на Картичкофурии - Минималистична картичка.
Приятна вечер на всички и спорна предстояща седмица!!!