Радвам се, че успях да се включа в предизвикателството на Шми, защото страшно много ме развълнува нейният разказ и докосна една романтична и същевременно болезнена струна в душата ми.
Моята кутия със спомени всъщност е един оръфан плик, в който съхранявам няколко стари снимки, които успях да спася преди години. Когато ми стане много мъчно или пък почувствам нужда от близостта на баба и дядо, си вадя плика и си гледам снимките. Страшно много ми липсват. С годините като че ли тази липса става все по голяма, защото бяха едни много сърдечни и обичливи селски хорица, с много мъдрост и големи сърца.
Използвах една тяхна снимка от сватбата им през 1940 година и смятам да направя една изненада на майка ми. Сигурна съм, че много ще се развълнува, когато й подаря картичката.
Шми, благодаря ти много за предизвикателството! Върна ме назад в годините, припомни ми истории, в които главни действащи лица са дядо и баба и една доста палава внучка, която отгледаха с много любов и търпение. Благодаря!
На всички, които намерихте време да се отбиете при мен пожелавам много хубава слънчева седмица!!!
